Цели на Виолетовата жаба

02.09.09 / Подстраници / Author: admin

Упътване за синхронизирана работа на преподавателите

Ô  Цялостна личност. Баланс на лявото и дясното полукълбо на мозъка и хармония с тялото

Цялостната личност не е сбор само от положителни качества и умения. В нея има всичко в баланс. Ние не целим да лекуваме, променяме, фокусираме в дефицитите(от наша гледна точка) хората.  Ние подкрепяме хората да извървят пътя си, чрез многовариантност и като работим с нашето собствено (на преподавателите) развитие и вътрешно състояние.

Фокусът за цялостна личност в тези занятия е в нас самите. Ние работим върху себе си и така променяме системата. Ние сме фокусирани в нашето собствено балансиране и израстване. Работим с нашето ляво и дясно полукълбо, с нашето тяло и не оценяваме или диагностицираме другите. Забелязваме това, което участниците правят добре и подчертаваме успехите им независимо колко малки са те. Важно е ние да работим за балансиране на двете ни полукълба, без излишна надменност, че щом сме преподаватели нямаме нужда от това. Всички и преподаватели, възрастни и деца, които идват в Жабата са „жабчета” дошли за работят само и единствено за собственото си развитие.

Ние сме отговорни в тези занимания за собствените си мисли, емоции и думи. Основен принцип е да оставим пред входната врата на помещението собствените си тревоги, страхове, други емоции и проекции.  Атмосферата, която целим е на  хармония и лекота. За заниманията състоянието на преподавателя е балансирана комбинация на откритост, приемане, релаксираност, увереност, живост, енергичност и игривост.

Ние преподавателите осигуряваме помещение, структурирани занимания, материали, ритъм, ведро настроение и позитивно мислене. Ние не обучаваме и не налагаме отговори. Ние даваме „място за деца и възрастни и среда за предаване на живо знание чрез преживяване.”

В този смисъл макар да използваме за улеснение думата „преподавател” точната дума за това, което правим е „съпреживяващ”.

 

Ô  Среда за осъзнато съпреживяване на родител и дете

Новите деца са по-осъзнати от нас възрастните и идват с таланти и възможности, които ние често дори теоретично не знаем че съществуват за да забележим. Ние само им припомняме информация, която те дори още не са съвсем забравили. Осъзнатото съпреживяване идва от типа упражнения, които даваме – йога, свещена геометрия, арт терапия, НЛП,…  Давайки тези упражнения обаче ние не казваме какво трябва да усетят, какво трябва да им се случи, какво точно правят. Просто показваме упражненията, научаваме ги да ги правят правилно и не коментираме. Всякаква информация за балансиране на полукълба,за концентрация на вниманието по техники на КГБ, за чакри, за стихии е излишна. Хората идват за изживявания. В Google пише всичко. Ако някой иска конкретна информация ще попита и може да му обясним или да го насочим къде да прочете. Нашия фокус не е да информираме или да доказваме важност чрез терминология и авторитетни имена на методики и техники, а да дадем среда за живо знание чрез преживявания.

Ô  Вентилиране на напрежението и стреса

Става с радост и смях, със забавни често сменящи се теми. Вниманието на децата се държи изцяло от една тема 5 минути. Ако в заниманието има подготвени достатъчен брой кратки упражнения, които всеки път се повтарят, развивайки се, участниците имат и ритъм и очакване. Тук няма поучаване, фокусиране в това, че са стресирани. Дори някои да се оплаче или да иска да занимава другите с проблеми, леко темата се отклонява и се внася ведрост и оптимизъм. Ако човека иска помощ и преподавателя иска да му я даде след занятието лично може да го подкрепи.

Ô  Родителите да забележат, приемат и уважават децата си

Работейки с основен метод игра родителите забелязват лекотата и виртуозността, с която децата им се справят със сложни дори непосилни за тях задачи. Идеята на българската образователна система, че на децата им има „нещо нередно”, че не са достатъчно добри, умни и подготвени естествено с времето избледнява. Хората са щастливи, че децата им имат умения, забелязват в играта талантите им, преоткриват ги и изпълват сърцата си утвърждение, че са на верния път. Играейки като равноправни партньори в игрите, без голям и малък, възрастен и млад,  родителите извеждат уважение в отношенията с детето.

Ô  Комуникация родител дете

Родителите и децата съпреживяват с радост един час заедно. Целта не е да направят някакви трудни и много важни за развитието им според нас упражнения, например да запомнят 20 цифри с едно поглеждане или да направят салто и ние да настояваме за това и да ги караме и пресираме. Целта е да имаме програма, в която хората естествено и неусетно да напредват, започвайки от кота нула. За някои така първите две или три занятия ще са лесни. За други части и от последните занятия ще са лесни, а други много трудни. Всеки ще напредне със собственото си темпо. Ние даваме лека и работеща система, която да прилагат в ежедневието си. Вкъщи да могат да обсъждат и коментират индивидуалните усещания от нея.

Ô  Възможност за възрастните с и без деца от всяко поколение “легално” да поиграят и да се разтоварят

Ние не ги назидаваме, търсим дефектите им, поучаваме. Хората си имат достатъчно проблеми през деня. В края на деня те идват при нас да си починат, заредят и разведрят.

За някои хора не е важно помещението да е чисто, но за други това е от основна важност, за да се отпуснат и да се чувстват добре. Ние не ги превъзпитаваме и не налагаме нашите възгледи за живота. Затова помещенията преди занятие са измити, светли, подредени, проветрени, ароматизирани, хармонични и заредени. Тъй като работим с деца и алергията към прах и респираторните проблеми при тях вече не са рядкост, помещенията преди началото на занятията за деня се измиват с вода. На горния етаж и масата се почиства с вода.

Ô  Предотвратяване или преодоляване на Burn out

В офисите вече се наблюдават блокирали мениджъри – „прегорели” възрастни. Целта на заниманията ни е тези хора да се засмеят, отпуснат, заиграят и естествено да се събудят за живот. Всеки със собственото си темпо. Децата им дават ритъм и ги учат. Ние не учим хората на нищо. Ние им даваме среда и упражнения, в които на тях да им светне и те сами да си извадят изводите. Няма никакво значение, че според нас проблема им е конкретен и ние знаем неговото решение. Може те да имат нужда точно от това - да живеят в този момент в този проблем и така да решат много по-важен проблем. Единствено можем да подкрепим хората докато са избрали определено проблемно според нас състояние – например ако е „самота” да извлекат най-доброто от нея - самоопознаване. Дори и това не е непременно необходимо. Ние даваме среда за предаване на живо знание чрез преживявания. Даваме среда а не етикети и рецепти. Просто възможности за хората ако са готови и искат да се отблокират. Ако някои иска помощ и ни помоли разбира се, че ще откликнем. Без изрично да са ни помолили за помощ, ако си „врем носа” обираме чужда карма и вредим и на себе си и на човека.

Новите деца, които са фокус на вниманието ни са здрави физически и психически деца, много талантливи, наречени индиго, с „намалена социална адаптация” проектирана от социума върху тях.

Целта е не да им се отнеме енергията, а чрез творчество тя да се канализира. Процесът е плавен и те постепенно взимат внимание не чрез дразнене а чрез творчество. Силната индивидуалност получава граници чрез добър контакт с тялото.

Както е важна математиката, така е важно и творчеството и двете заедно дават творческо решаване на задачи. Затова занятията ни са творчески реализирани по методически структурирана програма.

Програмата не е терапевтична и няма за цел индивидуално да решава нечии проблеми. Тя има за цел хората да получат структурирана възможност за изживявания, от които да вземат толкова колкото са готови. Те могат да повторят програмата няколко пъти, да надграждат и да влизат в дълбочина по собствено желание.

Целта да се работи в групи е:

Ô  Функциите, които всеки заема в нея

Ô   Многовариантност –хората да получават още поне пет отговора различни от този, които те са дали

Ô  Колективната работа

Ô  Възможност повече деца да срещнат себеподобни и да поиграят с тях

Ô  Децата обединявайки усилия да „ремонтират” някои от възрастните, по собствено желание

Ô  Радостта от общия резултат

Работейки с групи по програма, която се повтаря ние виждаме силните и слабите й страни и фино я настройваме така, че да може да бъде преподавана след това и от хора, които имат различен опит от нас, но обичат деца и искат да помогнат програмата да достигне до повече деца.

Ако като изключение има дете с проблеми, на което родителите са ни помолили да помогнем и преподавателя има желание да поеме се прави индивидуален час с индивидуални според нуждите му занимания. Ние не стимулираме и подканяме родителите и децата за това.

Нашите вътрешни интуитивни усещания са ценни, но колкото и да сме духовни е добре да си напомняме, че къща се строи с чертежи, Закона за гравитацията и Закона за причината и следствието работят и не сме се родили на Земята не, за да се носим из Космоса в медитации, а тук в материалния свят точно да живеем.

Желание да лекуваме или помагаме на другите, без да имаме позволение от тях и от Висшия им Аз са неуместни. Те изместват целта и смисъла на начинанието.

Повечето хора не се интересуват от алфавит,психология, самоопознаване, веди, санскрит, рапор, котви, мазолесто тяло. Те се интересуват от това да са здрави, щастливи и от напълно земни и материални теми. Това, че нас ни интересуват и другите теми и осъзнаваме важността им и причинността им, не е основание да ги „навираме” на другите и да ги губим в работа ни. Всяко нещо с времето си. Връзката с Бога е напълно директна и посредници там не са нужни. Който когато е готов ще си намери и източник, и материал, и информация и терминология. Особено важно е, че работим с деца и тези термини и спиритични наши неканализирани вълнения не е ясно как могат да бъдат пречупени през детската психика. Нашите баби са ни възпитавали в човешки ценности само с народни приказки, пеене и личен пример. Важно е да намерим прости, лесноразбираеми, детски думи, с които да обясним каквото искаме без термини.

Цел е програмата, като се проиграе достатъчен брой пъти отначало до край да се стандартизира и да се въведе в училищата и детските градини. Цел е тя да се популяризира и да достигне до голям брои деца евентуално чрез интернет в страната и чужбина. За да стане това е необходимо съсредоточаване на вниманието в максимално лесни и достъпни игри, с които хората да достигат чрез изживяване до знание как да се балансират. Като се има предвид динамиката, която се задава през следващите три години е добре да концентрираме усилията и талантите си бързо и резултатно.